Всяка година четвъртък след ПетдесетницаЦърквата чества един изключителен литургичен празник: празник на Исус Христос, върховен и вечен свещеник. Това не е просто поредното литургично възпоменание, а дълбока покана за съзерцание на самата сърцевина на християнската тайна: Христос, Който предлага Себе Си на Отца за спасението на светаи която свързва свещениците на Църквата с тази жертва.
Този празник е в центъра на Христос в неговата свещеническо измерениет.е. като посредник между Бога и човека (вж. 1 Тим. 2:5). Той не празнува конкретен момент от живота си (като Коледа или Великден), а по-скоро своя вечно свещеническо съществоспоред чина на Мелхиседек (срв. Евр. 5,6).
Исус не беше свещеник като тези в еврейския храм. Той е съвършеният свещеник защото предлага не животински жертви, а собственото си тяло и кръв. в послушание и любов към Отец. Както се казва в Посланието до евреите: "Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите блага... не с кръвта на козли и телета, а със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление" (Евр. 9:11-12).
Този празник е въведен в литургичния календар от някои епископи - особено в Испания и Латинска Америка - през ХХ в. и е одобрен от Конгрегацията за богослужение през 1987 г. Оттогава той е приет от много епархии по света.
Църквата учи, че Христос е свещеник, жертва и олтар едновременно. Той е не само този, който предлага, но и този, който този, който се предаваХристос, вечният свещеник, чрез жертвата на Своето тяло, веднъж завинаги, доведе докрай делото на човешкото изкупление" (Префикс към литургията на този празник).
По време на Тайната вечеря Той тайнствено предусеща жертвата, която ще завърши на кръста. Оттогава, всяка литургия е реална и сакраментална актуализация на тази единствена жертва. То не се повтаря, а се представя чрез силата на Светия Дух.
Ето защо, когато свещениците отслужват Евхаристията, да действа "in persona Christi Capitis". (в лицето на Главата Христос), а не като обикновени делегати или представители. Самият Христос е този, който действа чрез тях.
Този фестивал е и привилегирован повод да молитва за свещеници. Те са конфигурирани с Христос Свещеника, за да продължат неговата мисия. По думите на свети Йоан Павел II: "Служебното свещенство участва в единственото свещенство на Христос и има задачата да направи присъстваща във всяка епоха жертвата на изкуплението" (Писмо до свещениците, Велики четвъртък 1986 г.).
Днес повече от всякога свещениците се нуждаят от нашата близост, обич и молитви. Тяхната мисия е прекрасна, но и трудна. Те са инструменти на Христовата любов, но не са освободени от трудности, умора и изкушения.
Затова този фестивал е и призив за подновяване на любовта и подкрепата към нашите пастори. Това е и ден за призив за нови свещенически звания. Църквата има нужда от мъже, които, влюбени в Христос, са готови да посветят живота си в служба на Евангелието.
Да съзерцаваме Христос като Първосвещеник и Вечен Свещеник означава да съзерцаваме Неговото сърце, Неговото себеотдаване, Неговото послушание към Отца и Неговото състрадание към човечеството. Той стана свещеник, за да застъпвай се за нас непрестанноКакто се казва в Евреи: "Той може да спаси онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях" (Евреи 7:25).
В свят, белязан от самодостатъчност, бързане и повърхностност, погледът към Христос Свещеника е призив да живеем духовност на себеотдаване, застъпничество и мълчаливо служение. Христос не се налага: Той предлага Себе Си. Той не изисква: Той дава Себе Си. Той не се изтъква: Той се отдава до крайност.
За вярващите миряни този празник е и напомняне, че всички кръстени участват в свещенството на Христос. Свети Петър го казва ясно: "Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, народ Божий" (1 Петрово 2:9).
Този общо свещенство на верните се живее в ежедневното принасяне на жертви, в молитвата, в милосърдието, в свидетелството на живота. Всеки християнин е призван да принася живота си като духовна жертва, угодна на Бога (срв. Рим 12:1).
Празникът на Исус Христос, върховен и вечен свещеник, ни приканва да погледнете към олтара с обновена вяраи да признаем, че там действа самият Христос. Той ни напомня, че спасението не идва от нашите дела, а от жертвата на Христос.. И че тази жертва е вечна, винаги жива, винаги ефективна.
Това е дълбоко евхаристиен, дълбоко свещенически и дълбоко църковен празник. Това е възможност да благодарим на Христос за Неговата саможертва, да се молим за онези, които са призвани да Го представляват тайнствено, и да принесем себе си заедно с Него на Отца за доброто на света.
1. Каква е самоличността на свещеника? Тази на Христос. Всички християни могат и трябва да бъдат вече alter Christus но ipse Christus, други Христос, самият Христос! Но при свещеника това се дава непосредствено, по тайнствен начин. (Любов към Църквата, 38).
2. От нас, свещениците, се иска да имаме смирението да се научим да бъдем немодерни, да бъдем истински служители на Божиите служители (...), за да могат обикновените християни, миряните, да направят Христос присъстващ във всички сфери на обществото. (Разговори, 59).
Свещеникът, който живее Светата Литургия по този начин - обожавайки, изкупувайки, подбуждайки, благодарейки, отъждествявайки се с Христос - и който учи другите да превърнат Жертвата на Олтара в център и корен на живота на християнина, наистина ще покаже несравнимото величие на своето призвание, онзи характер, с който е запечатан и който няма да изгуби за цяла вечност (Да обичаш Църквата, 49). (Любов към Църквата, 49).
4. Винаги съм възприемал работата си като свещеник и пастир на душите като задача, целяща да изправи всеки човек лице в лице с пълните изисквания на неговия живот, да му помогне да открие конкретно какво Бог иска от него, без да поставя каквито и да било ограничения върху тази свята независимост и тази благословена индивидуална отговорност, които са характерни за християнската съвест. (Христос е този, който преминава, 99).
5. Ценността на благочестието в Светата литургия!
Изобщо не се изненадах от това, което някой ми каза преди няколко дни за един примерен свещеник, който почина наскоро: какъв светец беше той!
Много ли го лекувахте - попитах аз.
Не - отвърна той, - но веднъж го видях да отслужва литургия. (Ковачница, 645).
6. Не искам - както знам - да пропусна да ви напомня отново, че Свещеникът е "друг Христос". -И че Светият Дух е казал: "nolite tangere Christos meos". -не искам да докосвам "моите Христос". (Camino, 67).
7. Професионалната работа - така да се каже - на свещениците е божествено и обществено служение, което толкова силно обхваща цялата дейност, че по принцип, ако свещеникът има време да се занимава с друга работа, освен с тази, която е същинска свещеническа, той може да бъде сигурен, че не изпълнява задълженията на своето служение. (Приятели на Бога, 265).
8. Христос, който се изкачи на Кръста с широко разтворени ръце, с жеста на Вечния Свещеник, иска да разчита на нас - които сме нищо - да донесем на "всички" хора плодовете на Неговото Изкупление. (Ковачница, 4).
9. Нито надясно, нито наляво, нито към центъра. Като свещеник се опитвам да бъда с Христос, Който на Кръста разтвори и двете си ръце, а не само едната: свободно вземам от всяка група онова, което ме убеждава и което ме кара да имам гостоприемно сърце и ръце за цялото човечество. (Разговори, 44).
10. Този приятел свещеник работеше, мислейки за Бога, държейки се за бащината му ръка и помагайки на другите да усвоят тези майчини идеи. Ето защо той си казваше: когато умреш, всичко ще бъде наред, защото Той ще продължи да се грижи за всичко.(Surco, 884).
11. Убеди ме онзи наш приятел свещеник. Той ми разказа за апостолската си работа и ме увери, че няма маловажни занимания. Под тази поляна от рози - каза той, - се крият безмълвните усилия на толкова много души, които чрез своя труд и молитва, чрез своята молитва и работа са получили от Небето поток от дъждове на благодатта, която прави всичко плодотворно. (Surco, 530).
12. Живейте на Светата литургия!
-Това ще ви помогне да обмислите мисълта на един влюбен свещеник: "Възможно ли е, Боже мой, да участвам в Светата литургия и да не съм светец?
-И продължи: "Всеки ден ще оставам, изпълнявайки древна цел, в Соре на страната на моя Господ!
-Подкрепа! (Ковачница, 934).
Да бъдеш християнин - и по особен начин да бъдеш свещеник, като не забравяме, че всички кръстени участват в царственото свещенство - означава да бъдеш постоянно на Кръста. (Ковачница, 882).
14. Да не свикваме с чудесата, които се случват пред нас: с това чудно чудо, че Господ слиза всеки ден в ръцете на свещеника. Исус иска да бъдем будни, за да се убедим във величието на Неговата сила и да чуем наново Неговото обещание: venite post me, et faciam vos fieri piscatores hominumАко ме последвате, ще ви направя ловци на хора; ще бъдете ефективни и ще привличате души към Бога. Затова трябва да се доверим на тези думи на Господ: да влезем в лодката, да вземем веслата, да вдигнем платната и да се спуснем в морето на света, което Христос ни дава като наше наследство. (Христос е този, който минава, 159).
Ако е вярно, че имаме лични нещастия, вярно е също, че Господ разчита на нашите грешки. От милосърдния Му поглед не убягва фактът, че ние, хората, сме същества с ограничения, със слабости, с несъвършенства, склонни към грях. Но Той ни заповядва да се борим, да признаваме недостатъците си, не за да се обезкуражаваме, а за да се покаем и да подсилим желанието си да бъдем по-добри. (Христос е този, който минава, 159).
15. Свещенико, братко мой, винаги говори за Бога, защото ако си Негов, няма да има еднообразие в разговорите ти. (Ковачница, 965).
16. Попечителството на сърцето. -Така се молеше онзи свещеник: "Иисусе, нека бедното ми сърце да бъде запечатана градина; нека бедното ми сърце да бъде рай, където Ти живееш; нека Ангелът пазител го пази с пламтящ меч, с който пречиства всички чувства, преди да влязат в мен; Иисусе, с божествения печат на Твоя Кръст запечатай бедното ми сърце" (Йн. 1:16). (Forge, 412).
17. Когато даваше Светото причастие, на този свещеник му се искаше да извика: "Ето, давам ви Щастие! (Forge, 267)
18. За да не скандализирате, за да не предизвикате дори сянка на подозрение, че Божиите деца са мързеливи или безполезни, за да не станете причина за разединение..., трябва да се стремите да предлагате с поведението си справедливата мярка, добрата природа на отговорен човекһттр://.... (Приятели на Бога, 70).
