В Евангелието си Свети Лука разказва, че ангел Гавраил е изпратен от Бога в Назарет (вж. Лк. 1:26) при една девойка на име Мария, за да ѝ съобщи, че тя ще бъде майка на Месията, Спасителя, когото всички евреи очакват.
Преди около две хиляди години Назарет е село, непознато за почти всички хора на земята. По онова време имперски Рим е блестял с великолепие. По бреговете на Средиземно море имало много проспериращи градове. Суетнята на търговците и моряците заливала много улици и площади на пристанищните градове или търговските емпориони. Назарет, от друга страна, представляваше шепа бедни къщи, накацали по скалистите носове в Долна Галилея. Дори и в своя регион той нямаше голямо значение.
Град Сепфорис, в който е съсредоточена по-голямата част от търговската дейност в района, се намира на малко повече от два часа път пеша. Това беше проспериращ град с богати сгради и определено ниво на култура. Жителите му говорели гръцки език и имали добри връзки с гръцко-латинския интелектуален свят. От друга страна, в Назарет живеели няколко еврейски семейства, които говорели арамейски.
Повечето от жителите се занимават със земеделие и животновъдство, но има и занаятчии като Хосе, който със своята изобретателност и усилия оказва добри услуги на съгражданите си, като се занимава с дърводелство и ковачество.
Къщата на Мария беше скромна, като тази на съседите ѝ. Имаше две стаи. Вътрешната стая беше пещера, която служеше за зърнохранилище и килер. Три стени от кирпич или тухлена зидария, прикрепени към скалата пред тази вътрешна стая, поддържаха рамка от клони, дърво и листа, която служеше за покрив и образуваше външната стая на къщата. Светлината проникваше през вратата.
Там имаха някои работни инструменти и малко мебели. По-голямата част от семейния живот се е провеждала навън, пред вратата на къщата, може би в сянката на някоя лоза, която е помагала да се намали лятната жега.
Почти всички негови съседи имат подобна къща. При археологически разкопки са разкрити части от древния Назарет. Къщите са използвали многобройните пещери на терена, за да построят мазета, силози и цистерни без особени изменения.
Подът беше изравнен малко пред пещерата, а това пространство беше оградено с елементарни стени. Вероятно семействата са използвали пода на това помещение за спане.
Денят започна при изгрев слънце. Проста молитва, като Шема, и след това започваше тежката работа. Шема е молитва, взета от Библията, която започва на иврит с тази дума и звучи така: "Шема Израел (Чуй, Израилю), Господ, нашият Бог, е един Господ. Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила.
Пазете в сърцето си тези думи, които ви казвам днес. Възпитавайте в тях децата си и им ги говорете, независимо дали сте у дома или на път, дали лежите или стоите. Свържете ги на ръката си като знак, сложете ги на челото си като знак. Напиши ги на стълбовете на вратите на дома си и на портите си" (Дт 6:4-9).
Една от първите задачи, които се изпълнявали всеки ден след молитва, била приготвянето на хляб - основната храна за всеки ден. За да направи това, Мария, както правеха жените, започваше с мелене на пшенично или ечемично зърно, за да получи брашно. Открити са някои домашни каменни мелници от времето на нашия Господ, които са били използвани за тази задача.
След това брашното се смесва с вода и малко сол, за да се получи тесто, към което се добавя щипка мая - освен по време на Великденските празници. От втасалото тесто се приготвяли много тънки питки или рула, които се пекли във фурната или се заравяли в жарава и се консумирали прясно изпечени.
Дневното хранене е било доста подобно на това, което познаваме днес в средиземноморските региони. Хлябът се разчупвал с ръка, без да се използва нож, и се консумирал самостоятелно или с олио, придружен от вино, мляко, плодове и, когато е възможно, малко месо или риба. Млякото обикновено се съхранявало в мехове за вино, направени от зашити кози кожи, и се пиело директно от тях.
Най-вероятно почти винаги е бил кисел, когато е бил пиян. Млякото се е използвало и за производство на масло и сирене, които са били основни храни там, където е имало добитък, както в Галилея.
Назарет, на нашата Майка Дева Мария в началото на XX век.Друг важен елемент в диетата на тези хора е маслото. Те ядат и маслини, консервирани в саламура. Дори когато пътували, вземали със себе си олио в малки плоски глинени бутилки, подобни на каничка. Обикновено се пиело и вино, което обикновено било силно и затова се пиело с вода, а понякога се смесвало с подправки или се подслаждало с мед.
Сред най-разпространените яхнии са яхниите от нахут и леща. Най-популярните зеленчуци са бакла, грах, праз, лук, чесън и краставици. Най-често консумираното месо е било агнешко или козе, а понякога и пилешко. Най-разпространените плодове са смокини, фурми, дини и нарове. Портокалите, които днес са в такова изобилие в района, все още не са били познати в Галилея, където е живяла Света Мария. Санта Мария.
Преди да се хранят всеки ден, се четяли молитви, за да се благодари на Бога за храната, получена от Неговата благост. Благословията на трапезата била приблизително в този смисъл: "Благословен си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни дал днес да ядем хляб, плод на земята". И отговорът беше: Амин.
За да посрещне нуждите на домакинството, една от трудните задачи, които е трябвало да върши всеки ден, е носенето на вода. Изворът в Назарет се намираше на известно разстояние, на малко повече от петнадесет минути пеша от къщите в селото. Вероятно Мария е отивала там всяка сутрин, за да напълни стомната си, и се е връщала у дома, носейки я на главата си, както е обичаят в района, за да продължи работата си. А в някои дни може да ѝ се наложи да се връща в околността по друго време на деня, за да изпере дрехите.
Дрехите, които Мария трябваше да изпере, бяха тези, които носеха тя, Йосиф и Исус. Обичайното облекло се състояло от широка, свободно прилепнала долна дреха или туника, която обикновено била изработена от лен. Тя падаше до коленете или прасците. Можеше да бъде без ръкави или с ръкави до средата на ръката.
Туниката се пристягала към тялото с нещо като пояс, направен от дълга и широка ленена лента, която се увивала няколко пъти около тялото, но не винаги плътно и гладко, а в някои от тези обвивки се образували гънки, които можели да се използват за носене на пари. Върху туниката се носела връхната дреха, или мантията, която имала квадратна или заоблена форма и обикновено била изработена от вълна.
Повечето от дните на Мери без съмнение бяха напълно нормални. Тя прекарваше много часове в домакински задължения: приготвяне на храна, почистване на къщата и дрехите и дори тъкане на вълна или лен и изработване на необходимите дрехи за семейството.
В края на деня тя пристигаше изтощена, но с радостта на човек, който знае, че такива на пръв поглед прости задачи имат чудесна свръхестествена ефективност и че като върши добре работата си, изпълнява задача от първа величина в
Франсиско Варо ПинедаДиректор по научните изследвания във Факултета по теология на Университета на Навара.
Професор по Свещено писание.
